ПРЕЗВИТЕРИАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗВИТЕРИА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рел. Който се отнася до презвитерианeц и до презвитерианство. Презвитериан

ската партия [в Англия] защитавала интересите на едрата буржоазия и едрите нови дворяни. Войната за тази партия била средство за споразумение с краля, стига той да признае правата на парламента, завоювани в началото на революцията. Ист. VIII кл, 10-11. Има и други велики Ивановци. Един от най-гениалните и смели от тях е Иван Калвин, големия реформатор, бащата на капитализма, на великата презвитерианска черква, и на всенародното образование. Св, 1927, бр. 5, 2. Главна вяра [в Англия] е Англиканската; Презвитерианската, отрастение на Протестантската, господства в Шотландия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 113.