ПРЕЗЕРВАТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗЕРВАТЍВ м. 1. Приспособление във вид на ненадуто балонче, обикн. полиетиленово, което опакова, завива мъжкия полов орган по време на полов акт за предпазване от заразяване и от бременност; кондом, предпазител. Използвайте презерватив, защото той предпазва от инфекции. Нов., 1006, бр. 114 [еа]. Най-разпространеното противозачатъчно механично средство е презервативът, или т. нар. кондом, предпазител. С, 2006, бр. 4679 [еа].

2. Спец. Предпазител, който осигурява сигурността при работа или използване на технически съоръжения и инструменти. Презерватив е защитата на дискета срещу запис. БЕ, 2005, бр. 4 [еа].

— Нем. Prдservativ.