ПРЕЗИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЗИВ¹м. Остар. Прякор, прозвище. Аристид, който търсил слава повече у работи за правосъдие, .., и затова ся удостоил с презив Праведний, устроил приходите на Атинската република. ВИ, 29.

ПРЀЗИВ²м. Диал.Гощавка, покана, която се прави в първата неделя след сватбата; повратки (Н. Геров, РБЯ). С презива се свършва сватбата. Н. Геров, РБЯ IV, 351.