ПРЕЗОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗО̀РВАМ, ‑аш, несв.; презо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Преуморявам. Нашият бай Милан не ни разрешава да си презорваме сърцата. ВН, 1952, бр. …, 4. Не презорвай добичето, че ще капне. презорвам се, презоря се страд.

ПРЕЗО̀РВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; презо̀ря се св., непрех. Разг. Преуморявам се. Товари се много, работи и накрая се презори, стигна до болница.