ПРЕЗРАМЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗРА̀МЧВАМ, ‑аш, несв.; презрА̀мча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Закачам, прикрепям с презрамка или ремък нещо към тялото (обикн. на рамото); презрамвам, обрамчвам, забрамчвам. — Ти си луд! — .. — Хайде, хайде, не съм дете .. След това .. презрамчи двуцевката и излезе. С. Трайков, М, 9-10. Откъм парадния вход нахлу голяма тълпа младежи, въоръжени наперено и смешно — кой с няколко пистолета на пояс, .., кой презрамчил на кръст широки ленти с патрони. Др. Арсенов, СВ, 140. И вчера заран взе манерчето, презрамчи торбичката с книгите, .. и се смъкна из дола. П. Здравков, НД, 150. Жените поеха полската работа, .., презрамчваха тежката крина и хвърляха зърното в разчоплената нива. Кл. Цачев, ГЗ, 71. презрамчвам се, презрамча се страд.