ПРЕЗРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който изразява, съдържа презрение. Всяка дама .. от височината на своето превъзходство хвърляше насмешливи и презрителни погледи наляво-надясно. Й. Йовков, ПК, 46. — За пет години единайсет хиляди .. лева бакшиш .. Пфю, не го [Деяна] е срам! — рече с презрителна гримаса Михал Пантов. Г. Караславов, СИ, 108. Като изпи кафето си, тя хвърли на келнера една банкнота и с презрителен жест, сякаш келнерът бе куче. Д. Димов, ОД, 48. Тя поглежда към Лида, .., с оня израз на презрително съжаление, на който са способни само жените. Б. Райнов, ГН, 104. Презрителна усмивка.