ПРЕЗРЪЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗРЪ̀ЧНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Дълга кърпа, която се слага върху коленете на насядали около трапезата хора, като служи за бърсане; презръченица, месал. Беше сложена трапезата. Ленен презръчник обикаляше масата, общ за всички. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24. Щом насядаха и се наредиха около синиите, пешкирджията донесе четири презръчници и като ги преметна през коленете на всичките .., излезе си. Ц. Гинчев, ГК, 176. Веч трапезата раздигат, / гости чакат Цена / да се яви с бял презръчник / и с вода студена. Ив. Вазов, Съч. IV, 16. // Такава дълга кърпа, постлана на маса или земя, върху която се слагат ястията, хлябът и приборите за хранене; месал, покривка. Насядаха всички около презръчника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. Дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава. Там те насядат край лесата, върху която е постлан бял презръчник. Ил. Блъсков, ПБ III, 45. В старите времена само със лъжици и един голям презръчник полагахме на трапезата. П. Радов, КТБР, 74.