ПРЕЗУМПЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗУ̀МПЦИЯ ж. Книж. Предположение, приемано за вярно, докато не се докаже обратното. — Съществува презумпция, момичета, че възрастните имат достатъчно акъл, за да не вършат безобразия. Ем. Манов, МПЛ, 168-169. Той [Ставри] не мислеше за хората, защото по презумпция приемаше, че производството е за хората. А. Гуляшки, ДМС, 335. Презумпцията е, конгресът да оформи една организация стопанска — .., отговаряща на тогавашните изисквания. СбЦГМГ, 119. Не задавайте никога един и същи въпрос два пъти — това би означавало, че Техни Превъзходителства се изразяват мъгляво .., което е недопустимо по презумпция. Ем. Манов, ПУ, 130.

— От лат. рraesumptio.