ПРЕИЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕЍЖДАМ, ‑аш, несв.; преЈда, ‑еш, мин. св. прѐйдох, св., прич. мин. св. деят. преишѐл и прешѐл, ‑шла, ‑шло, мн. ‑шли, непрех. Диал. 1. Преминавам, минавам. Помня часа, когато се слях с природата, .. с всички насекоми, влечуги и бозайници, поживели и прешли. В. Мутафчиева, БС, 15. От Дикефала до Вукича преидоха години 266. Хр. Павлович, Ц, 16. "Овая грудка сирене, колко прешла могили, толко да даде Господ на домакина кобили, колко прешла рътини, толко волини." Ил. Блъсков, С, 26.
2. Идвам, дохождам. Кралят за потребно намерил да премине в Париж; след него прешел и Народний събор. ВИ, 177. Говоря, пиша, славенски / акоже отец вселенски: / Преидете ко мне, овци, / да предам вас всех на волци. Г. Софиянец, П, 72. Девойко, тъго голема / ..; / в градина си изникнало, / за вода си повенало. / Преидоф да те навадам. Нар. пес., СбБрМ, 448.
3. Отивам, ида2. "При това огин има стадо, ке прейда да си зема", рекъл въко. Нар. прик., СбНУ XLV, 395.
ПРЕЍЖДАМ СЕ несв.; преЈда се св., непрех. Диал. За група хора, множество — прииждам, идвам, стичам се. Войска се преижда и са пръска из областта покрай Дунава. НБ, 1876, бр. ..., 219. Тука се преиждат нови войски от Сърбия и Албания. НБ, 1876, бр. ..., 223.