ПРЕИЗПЪЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИЗПЪ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; преизпъ̀лня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Книж. Обикн. с предл. с. Препълвам; препълням. Тази командировка, .., преизпълни душата на нашия герой с ентусиазъм и неизпитвано до тоя час умиление. А. Гуляшки, ДМС, 218. И димът Ј [на лулата] му се струваше най-сладкото благоухание, което го преизпълваше с тишина, мир и дивно блаженство. Зл. Чолакова, БК, 83. Сърцето му с любов / е преизпълнено, макар да е обричал / той християните на смърт и ги посичал. К. Христов, ЧБ, 39. Не подлежи на никакво съмнение, че Курбе е бил преизпълнен с духа на революцията, който вееше тогава над Франция. К, 1928, бр. 121, 2. Около половината на VII век Балканският полуостров беше вече преизпълнен със славяни. ПСп, 1876, кн. 11-12, 219.

ПРЕИЗПЪЛВАМ СЕ несв.; преизпъ̀лня се св., непрех. С предл. с, от и в съчет. сотвл. същ. за чувство, мисъл и под. За човек или за сърце, душа — обхванат съм в много голяма степен от някакво чувство или мисъл; препълвам се, преизпълням се. Той [Костов] изпитваше тих морален ужас от глада и хлътналите бузички на Аликс, .. Сърцето му се преизпълни с нежност. Д. Димов, Т, 486. Това беше игра на война, но вълнуваше, сърцето на княза се преизпълни от доволство. А. Гуляшки, ЗВ, 60. Неговото сърце се преизпълняше от радост. Т. Влайков, Мис., 1896, кн 2, 29. Тя нищо не мислеше, само усещаше, че сърцето Ј се преизпълня от радост. Д. Немиров, Б, 114.