ПРЕИМЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИМЕНУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прех. Именувам повторно, отново някого или нещо с друго име; прекръствам, прекръщавам. Ще бъдеш преименувана Теодора. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 172. Известната още в древността черноморска река Пянисус е преименувана в Средновековието на Тича. Й. Радичков и др., ГСП, 155. Черното море гърците най-напред наричали Аксенско или "Негостеприемно" по причина на неговите бури ..; но после, .., те го преименували в Евксинско, сиреч "Гостеприемно". Н. Михайловски, РВИ (превод), 104. И в тоя прякор — Черната Госпожа, жителите я преименуваха майка на сиромасите, поради благоразумните Ј добродеяния. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. преименувам се I. Страд. от преименувам. Село Ново село, Никополска околия, се преименува с . Осъм; с. Лясково, Грудовска околия — с. Тракийци. РД, 1950, бр. 22, 3. — Тъй и тъй си мокър, не е зле да те кръстим още един път. Отсега нататък "раб божий" Боян Белев, известен още под галеното име Бенко, се преименува на Бени Хуайт. Ал. Бабек, МЕ, 50. II. Възвр. от преименувам. След като се преименува на Петров, той зачака да дойде политическа промяна. Д. Кисьов, Щ, 415. Нашите даскали или, както сами се преименуваха изпосле учители, губят тук всичкото си време, за да изтъкмяват до кончец всички форми и да преглядват всички тънкости от черупката на тая метода. Лет., 1869, 161.