ПРЕИМЕНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИМЕНУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от преименувам и от преименувам се. Българската академия на науките брои своето съществуване едва от началото на 1911 г., когато в общо събрание на Българското книжовно дружество, основано в Браила през 1869 г., бива прието решение за преустройване и преименуване на това дружество в академия и се изработва Уставът на новото учреждение. М. Арнаудов, БКД, 6. Стартира паническа смяна на имена, катализирана от заплаха за увеличаване на таксата за преименуването. 168 часа, 1993, бр. 35, 23. Дълго след преименуването Ј, хората все още наричат улицата със старото Ј име.