ПРЕИНАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИНАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; преиначА̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. Предавам, представям невярно, в друг вид, по друг начин нещо, обикн. с някаква цел; изопачавам, изменям, променям. Погрешно или умишлено, бе преиначил в превода текста на възванието. Ив. Вазов, Съч. VII, 176. Неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук, и най-невинния шум. Й. Йовков, Разк. II, 75. — Асен Христович, съдете ни както искате, но едно трябва, като честен човек, да не преиначавате: фактите на нашия нов живот. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 27. Честното сърце на Златаров не му е позволило да преиначава, ръководило го е чувството му за отговорност пред бъдещето. М. Кремен, РЯ, 28. Последний [съставителят на Геровия летопис], види се, от твърде разпалено родолюбие понякога и произволно е преиначавал имена и фактове. М. Дринов, ПСп, 1871, кн.4, 22-23. преиначавам се, преинача се страд. Не може да бъде "пълноценен и надежден" текст, в който мисълта на автора — .. — не получава жив израз в езика на преводача; с това се преиначава целият идейно-художествен и социален смисъл на произведението. Н. Лилиев, Съч. III, 101. Ако всичко от миналото се разказва в обикновена проза, в приказки и предания, то фактите и събитията може да се преиначат, да избледнеят и пр. Но чрез стиха всичко се предава с абсолютна точност. Ал. Гетман, ВС, 37.

ПРЕИНАЧА̀ВАМ СЕ несв.; преиначА̀ се св., непрех. Диал. Променям се, ставам друг. Има нещо орисано в живота, господине. Ето, ако аз не бях разговарял там, на Шипка, с пленници от моя роден край, живота ми можеше съвсем да се преиначи. А. Страшимиров, А, 159. Където е за пакост, там го търси .. Не може да се преиначи и това си е. Кр. Григоров, И, 20. Е, мислеше си тя — не е лесно да се преиначат хората. Кр. Григоров, И, 42.