ПРЕИНАЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИНАЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от преиначавам и от преиначавам се; изопачаване, изменяне, променяне. В миналото често се е практикувал методът на произволните съкращения, на безсмислените преиначавания на превежданата творба. Н. Лилиев, Съч. III, 118. Скритите под чужди имена действащи лица и далечината на времето не ограничават фабулирането, търпят нагласяване и преиначаване. М. Кремен, РЯ, 33. Като препрочитам "Последна радост", откривам все нови грешки — преиначавания на думи, дължими на недоглеждане, на невнимание и коригиране по налучкване (писмо от Й. Йовков). СбАСЕП, 408. Изобщо случаят освен всичко друго е една своеобразна комедия от грешки и съзнателни преиначавания. Т. Жечев, БВ, 260. Този глас не е нито премълчаване, нито недомлъвка, нито преиначаване, нито недоизказване. Той е честен свръхинтимен опит да се говори истинно. Култ., 2004, бр. 16 [еа].