ПРЕИНАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИНА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; преиначА̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. Остар. Преиначавам. Прави публични събрания, ..; извърта обстоятелствата, преиначва фактите. Бълг., 1902, бр. 477, 4. Така постановленията на съборите — Анкирски, .., Лаодикийски и други — приела ги е във всеобщо употребление като е запретила да се изменява или преиначва в тях нещо си. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 67-68. Колко други пороци, ако да би имало едно дете, ако обича истината, то има още надежда да се изправи. .. Но ако обича да крие, ако не казва погрешките си, или ако ги преиначва, тогава няма надежда за изправление. С. Радулов, НД (превод), 72-73. преиначвам се, преинача се страд.