ПРЕИНАЧЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИНАЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Преиначаване; преиначване. Втората част [на книжката] е малко преиначение от едно слово, което писачът е говорил в някои народни читалища. Напр., 1875, кн. 4, 2.