ПРЕКАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекадя̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. и непрех. 1. Кадя върху нещо или около нещо. Преляха и двата гроба с вино, ..; турнаха тамян в кадилниците и прекадиха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 310. После [на Бъдни вечер] един от домашните зема палешника, .., запали свещ и, като прекади трапезата, оставя палешника с огъня под водника. Нар. прик., СбНУ VIII, 4. Нестинарката прекадява иконите, после и поклонниците, които си припалват донесените от дома свещи, .., след което се завръщат в приемната стая. Нар. прик., СбНУ VI, 225. Де се е чуло, видело / зълва за була да жали. / Девет години жалила, / десета рано станала / на задушната събота. / .. / Па на гробища отиде, / кадила и прекадила. Нар. пес., СбВСтТ, 957. На гробищата отиде, / преляла и прекадила, / викнала та и заплакала. Нар. пес., СбНУ XXVII, 297.

2. Кадя отново, повторно (Н. Геров, РБЯ IV). прекадявам се, прекадя се страд. прекадя̀ва се, прекадЈ се безл. Чакам с нетърпение по-скоро да се отчете молитвата и да се прекади с кандилницата. Т. Влайков, Пр I, 247.