ПРЕКАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е в много голяма степен и надминава общоприета мярка или граница; прекомерен. Обща отлика на стихотворните произведения на Цани Гинчев е прекалената словоохотливост на автора, проточеният, пълен с отклонения и природни описания разказ. Г. Константинов, ПР, 99. Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело .. и мораво лице, види се, от прекалена употреба на вино. Х. Русев, ПЗ, 72. Ипербола [хипербола] .. е прекалено увеличаване или смаляване на един предмет; напр. сълзи текат като порой. Т. Шишков, ТС, 88. Фабричният плат, върху който са работени "писаните" шевици, .., прекалената употреба на сърма .. ни дават основание да смятаме, че са работени по-късно. СбНУ IV, 44. // Който превишава, надминава някаква общоприета норма. И гражданите не държат парите си във възглавниците, а ги прахосват в глупави работи, в прекалени моди, които не подхождат на нашата мизерия. Й. Йовков, ПГ, 118. Той беше толкова обективен, безупречно принципиален, справедлив като машина, че дори аз, който поставям служенето на идеите по-високо от всяко друго служене, .., дори аз си казвах понякога, дали пък не е прекален светец. А. Гуляшки, ДМС, 190. Кога ходят [българските свещеници] да ръсят да не дигат чували, торби, дисаги .., защото ако според пословицата "прекален светец на Бога не е драг", то прекален просяк никак. Г, 1863, бр. 6, 47.