ПРЕКАЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАЛЀНОСТ, ‑ттА̀, мн. ‑и, ж. Книж. Качество или проява на прекален; прекомерност. Изпейте една патриотическа песен, без прекаленост, сдържано, както го изискват онези, чийто дух е сдържан. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. Исках да представя този гротескен тип [сър Андрей] по фигура, жест и интонация с художествена мярка, без шарж и прекалености. Ив. Димов, АИДЖ, 121. Всяка прекаленост разяжда нравите или най-малко вкуса. Б. Болгар, ОП, 136. Аз не прекалявам дотам, че да го накарам да козирува. Прекаленостите винаги дават обратен резултат. Б. Райнов, НН, 263. Нападението на Лисингтона и на Конкорда до прекаленост раз‑

дразни американците. С. Бобчев, ЖФ (превод), 101.