ПРЕКА̀РАЛ

ПРЕКА̀РАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от прекарам като прил. Остар. и диал. 1. Който е преживял, прехвърлил по-голямата част от живота си и вече е почти стар; възстар, старичък, преминал. Тълпа млади, възрастни и даже прекарали хора мълчаливо стояхя до единия зид и се сепваха колчим се отваряше среднята врата на коридора. Ив. Вазов, Съч. XI, 101. Три жени, прекарали вече, стоят прави пред оджака. СбНУ XIV, 1897, 186. Той е вече доста прекарал човечец, че аз откак съм зел да помна, се такъв си го знам. Т. Влайков, Съч. II, 75.

2. За мома, ерген — който е преминал, прехвърлил определена възраст, която е подходяща за женене; стар. — Жена е, ами какво е? Нема е мъж? — Не е, ами досега аз сяках се, че тя е мома, такъва прекарала мома, като Дона бабина Салчовичина. Т. Влайков, Съч. II, 2. Прекарал ерген.

Списък на думите по буква