ПРЕКАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКА̀РВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прекарвам¹ и от прекарвам се. При всяко прекарване на иглата отвътре навън тя с удивителна точност се забиваше все в пръста ми. Тарас, СГ, 78. Заприказваха. Кумецът не можеше да се нахвали с хубавото прекарване на празника. Г. Белев, ПЕМ, 45. ^● В съчет. с приятно. Обикн. като пожелание. Конвоите .. окачиха фенер на страничния стълб и напуснаха плевника, като им пожелаха приятно прекарване на нощта. Д. Вълев, З, 181.

ПРЕКА̀РВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от прекарвам².и от прекарвам се.