ПРЕКАТУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАТУ̀РВАМ, ‑аш, несв.; прекату̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их и прекату̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. прекату̀рнат, св., прех. Разг. Бутвам, катурвам нещо да падне или да се обърне на земята; преобръщам, обръщам, събарям. — Ама хората сто грама обърнат, та три пъти прекатурват колата, но нейсе — нали си останал жив и здрав, и на това бъди благодарен! — успокоявам го и човекът се укротява и успокоява. Тарас, ТМ, 96. Като дойдат при реката, спират и деверът тутакси налива в един тас вода и го слага пред краката на невестата; а последнята го прекатурва с десния си крак да се разсипе. СбНУ VIII, 61. Възглавницата префуча над масичката, блъсна саксията с едри сини цветчета и я прекатури през отворения прозорец. П. Стъпов, ГВ, 21. — Сядайте, столове ако няма, ще прекатурим от големите щайги. С. Северняк, П, 102. Стражи с кръстосани копия седяха на входа, ала преследвачите с два удара на меч ги прекатуриха и нахълтаха вътре. Н. Хайтов, Л, 134. прекатурвам се, прекатуря се, прекатурна се страд.

ПРЕКАТУ̀РВАМ СЕ несв.; прекату̀ря се и прекату̀рна се св., непрех. Разг. Падам и се обръщам настрани или с горния край, горната страна надолу; преобръщам се, обръщам се. Едни шейнички .. полетяваха бързо, други се засилваха отначало, после започваха да криволичат и се прекатурваха. Ст. Марков, ДБ, 30. Локомотивът стига до извадената релса, .. обръща се и се прекатурва. Г. Караславов, Избр. съч. X, 26. Сираков замахна да освободи ръката си и масата се прекатурна. Н. Антонов, ВОМ, 181. Един хазарин успя да се промъкне на отвъдния бряг, но го застигна нечия стрела — острието ѝ се заби под тила му и той се прекатури на седлото. А. Гуляшки, ЗВ, 272. Неочаквано Будин се надигна и стана прав. От бързото и рязко движение столчето му се прекатури. Ст. Дичев, ЗС II 221.

◊ Като се прекатури (прекатурне) колата. Разг. Твърде късно, след като вече се е случило някакво нещастие или неприятност. Прекатури се колата (гърнето). Диал. Стана, случи се вече нещо, обикн. лошо. В мисълта му беше едно убеждение — че Атанас .. ще полежи и ще му мине... А то... И защо нито веднъж не го навести? .. Да, сега, след като колата беше прекатурена, Киро въздишаше .. и се оправдаваше. Г. Караславов, ОХ III, 513. Ще се прекатурят на дявола колата. Диал. Няма да ме сполети зло, ще избегна нещо лошо.