ПРЕКАТУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАТУ̀РЯМ, ‑яш, несв. (диал.); прекату̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Прекатурвам, преобръщам. И пиша подир пролетната буря / във унес първите си стихове: / как тя столетни стволи прекатуря, / как доземи огъва лесове. Бл. Димитрова, Л, 40. прекатурям се, прекатуря се страд.

ПРЕКАТУ̀РЯМ СЕ несв. (диал.); прекату̀ря се св., непрех. Разг. Прекатурвам се; преобръщам се. Препълнен мях по-лесно са прекатуря. П. Р. Славейков, БП II, 86. Като се прекатурят колата, пътища много. Послов.