ПРЕКИПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕКИПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекипя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прекипя̀л, ‑а, ‑о, мн. прекипѐли, св., непрех. 1. За течност (мляко, кафе, ястие) — при завиране или кипене се надигам и преливам, изливам се от съда; изкипявам. Боже, един ум за какво по-напред. Млякото ще прекипи на огъня, тичай, мари, какво чакаш? — извика тя на слугинята. Ем. Станев, ИК, 23. Милена. Прощавай, татко!.. Почакай поне да изгася печката, да не прекипи кафето. (Изтичва до кухнята). Г. Крънзов, Избр. п, 49. Когато капакът е затворен, супата прекипява.
2. Спец. За младо вино, гроздов или плодов сок — завършвам, приключвам процеса на бурна алкохолна ферментация, на кипене, избистрям се и придобивам определени вкусови качества. Той пък да вземе да скрие бъчвата на тавана на къщата си, виното не било съвсем прекипяло, напънало бъчвата и я пръснало. Й. Радичков, ББ, 161. Гроздето узря, ширата прекипя и Божиловите хора от селището занесоха в Анхиало две бъчви черно вино. Д. Яръмов, БП, 163. Ще кипи, ще се мъти .. че като ще се избистри — ново вино пак прекипява и се избистря! П. Тодоров, Събр. пр II, 235. Виното, което още не е прекипяло, не е станало бистро, не е взело такъв или онакъв определен характер. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 264-265. // За хранителен продукт (обикн. сирене, кашкавал и под.) — завършвам процеса на млечнокисела ферментация и съм готов за консумация; узрявам. И ако по-рано ние с Делчо не успяхме да разрушим мандрата, сега възможностите за това бяха очевидни. Вечерта се спуснахме право при обекта. Охрана нямаше. Сиренето беше прекипяло в качетата и като че ли нас чакаше. Сл. Трънски, Н, 272. Туршията прекипя.
3. Прен. За човек — преставам да се държа несдържано като младеж и ставам улегнал, уравновесен; улягам, укротявам се. Приказваш така, защото си още млад. Сега вириш глава, но ще дойде време да прекипиш. Г. Мишев, ЕП, 101. — Той е особен човек... Макар да е на петдесет и пет години, още не е прекипял. М. Марчевски, П, 171.
4. Прен. Поет. Привършвам най-активната си проява, период; преминавам, приключвам. Баирите бяха сиви и пусти, рядко се мяркаха напъдени говеда и самотни орачи... Работата беше прекипяла, полето дремеше смълчано. Г. Караславов, Т, 130. Може да ви се струва сънено всекидневието ни, но .. тук дните прекипяват бързо и безшумно. Само в Деня на Силата и блясъка улиците се изпълват от многолюдието. В. Милоев, КНБ [еа]. // Прен. За чувство — преминавам най-голямата си сила и отслабвам; уталожвам се, утихвам, прегарям. Бързо прекипяваше гневът му и тъй, възбуден, но вече с друг пламък в сърцето си и с апостолско въодушевение започваше да им предава уроци и знания. Д. Талев, ПК, 144.
5. Прен. Рядко. Поет. С предл. в. Превръщам се, преминавам, преливам се в нещо различно. За да се справиш с една народност, .. трябва да се отървеш от хората, които помнят и чийто спомен ще прекипява в ненавист. В. Мутафчиева, ИКМ, 63-64. Но бродежът на кръвта — ... — прекипява в съвсем друго нещо. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 5.
ПРЕКИПЯ̀ВА МИ несв.; прекипѝ ми св., непрех. Разг. 1. Изказвам, проявявам натрупано, насъбрано в душата ми някакво тя
гостно чувство, тъй като то става неудържимо; накипява ми, кипва ми. Аз обикновено не отговарях на горчивите му забележки, защото знаех колко е страдал, но веднъж ми прекипя. С. Славчев, БФ, 277. Отдаваше по-голямо значение на това, което ставаше отвъд Дунава, отколкото на приказките на чорбаджиите. И затова понякога му прекипяваше и изказваше несдържано мнението си. Г. Караиванов, ЮМ, 42. // Натрупва се в душата ми някакво чувство, желание и под. и ставам нервен, избухлив. По-добре мълчи си и не им обръщай внимание! — съветва ме жената. Защото им е прекипяло и на тях. — За какво им е прекипяло? — питам аз жената. — За какво? На единия му е прекипяло за директор, а на другия — за мерцедес! Н. Хайтов, ДР, 194.
2. Преставам да усещам или успявам да овладея някакво тягосно чувство, обикн. гняв, яд, злоба и под. в най-голямата му сила; преминава ми, минава ми. Старата беше по двора и го разбра още от вратата. Щом се е издула оная буца над веждите му, по-добре е да си мълчи, ако е нещо за казване, сам ще ѝ каже, когато му прекипи. Л. Михайлова, Ж, 89.