ПРЕКЛОНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЛОНЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Обикн. с предл. пред, към. Много силно чувство на възхищение и признателност, породено от най-висока положителна оценка на някого или нещо или на действията, проявите на някого или нещо; дълбоко уважение, почит. Пред мен двата образа се сливаха в един, макар Яворов сам да се туряше в сянка, обзет от велико преклонение пред автора на "Хаджи Димитър". М. Кремен, РЯ, 58. Той се отнасяше към нея и мъжа ѝ с голямо уважение, винаги сваляше шапка, когато ги срещнеше, .. с дълбокото преклонение на добрия обикновен човек към онзи, който учи хората как да живеят. Л. Дилов, ПБД, 46. Влечението към красотата и изяществото, възторженото преклонение пред културата — тая склонност беше само негова [на цар Симеон], личен дар на съзидателната природа. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Разсъжденията, които изказва по друг повод върху волята, идат да разкрият преклонението на Кънчев пред свободата. Ив. Унджиев, ВЛ, 232.

2. Безкритично и безропотно възприемане на волята, заповедите на някого или нещо, обикн. породени от страх и респект пред силата и властта му; подчинение, покорство. Останало да се избира едно от двете: срамно преклонение пред неверния, свиреп тиранин .. или страшна, героична борба. Г. Караиванов, П, 19-20. Трябваше с време да ги вразуми .. Затова подзе назидателно слово и подкани паството си не само към християнско смирение, .. , но и към гражданско примирение, към преклонение пред злото чрез велико търпение и още по-силна вяра в задгробния живот. А. Христофоров, А, 41. А Бог учи хората на смирение, на послушание, на преклонение пред волята на господаря. А. Гуляшки, ЗВ, 53.