ПРЕКОМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКОМЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Който надхвърля мярката, излиза извън границите на нормалното, приетото, обикновеното; прекален. Ти си човек сериозен, .. и освен това винаги си проявявал прекомерна взискателност към въпросите на стила — в живота и в книжнината. Ем. Манов, ПС, 22. Всеки момент тълпата посрещаше някого и викаше: .. Бенковски дори трябваше да обуздава накипелите страсти, да възпира прекомерния възторг. Л. Стоянов, Б, 100. Прекомерно отлагане. Прекомерно усърдие. Прекомерна умора. Прекомерни грижи.