ПРЕКОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Укорявам, критикувам, осъждам. Едни я прекоряваха, че тя била проста селянка, че ся обличала селячески. Й. Груев, КН 4 (превод), 84. Ни един свестен и разбран чловек не ще прекори някого си за простий му род; чловек не е крив ни за едното, ни за другото. Й. Груев, Лет., 1873, 192. Нъ ничто недейте казва .. че ви съм заръчал да не ядете сладки неща. Не ми ся ще да мя прекорят, че ся бъркам в това. Й. Груев, КН 4 (пре‑

вод), 13. Свекър Додена прекори: / "Снао Додено, Додено, / много си, снао, разумна, / разумна, снао, работна, / ама си, снао, бездетка!" Нар. пес., СбНУ LXIV, 320. Свекър Петрия прекори: / "Снао Петрийо, Петрийо, / какви са ора вашите / девет години минаа / от кво те тебе тук дали, / никой те не е поодил." Нар. пес., СбВСтТ, 400. прекорявам се, прекоря се страд.