ПРЕКОСЛОВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКОСЛО̀ВИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Обикн. с предл. без или в отриц. Възражение, несъгласие; прекоречие. Върху седлото чистокръвния си жребец, Хюсеин капудан-паша посрещна военачалниците си с .. неуместна надменност .. Изглежда бе внезапно решил да им внуши, че са му наистина подчинени и волята му не ще търпи прекословие. В. Мутафчиева, ЛСС II, 139. Искат ни се двеста лири; щом се искат, те са необходими за светото дело, и ще ги дадем без прекословия. Ив. Вазов, Съч. СбНУ II, 42. Сега се пита, кой от всичките живи славянски езици е във всяко отношение най-сгоден за нас — да го изучаваме?... Без всяко прекословие — руският език. Н. Бончев, Съч. I, 93.