ПРЕКОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕКОСЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; прекося̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Преминавам през някакво пространство косо или напряко; пресичам1. Прекосявам площадчето и се насочвам към парадния вход. К. Калчев, ДНГ, 23. Минаха през две села,.., прекосиха няколко водни канали и след всеки километър артилерийската престрелка ставаше все по-ясна и по-отчетлива. П. Вежинов, ВР, 114-115. Калугерката бавно прекоси на кръст стаята с кадилницата, като шъпнеше молитви. Ст. Загорчинов, ДП, 171. Двете сестри забързаха, прекосиха през близката нива и отидоха на гробищата. К. Петканов, МЗК, 64. // Разш. Преминавам по различни краища, обхождам някакво място. Той им разказа .., че няколко пъти е прекосявал и Балканския полуостров. Д. Спространов, С, 126. прекосявам се, прекося се страд.
ПРЕКОСЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; прекося̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Прерязвам, отсичам, съсичам някого, нещо с нещо остро или с удар; скосявам, подкосявам. Изотзад се метна друг читак — .. Но ето хукна се и друг, отпред превари, и през нозете го с кондака прекоси — и грохна по очи Хъшлака. П. П. Славейков, КП ч. III, 266. ● Обр. Уж да я оставят и нея, да ѝ поолекне колко-годе барем... А то като напук .. в полунощ непознат пътник се отби на кръчмата и с грозна вест ѝ прекоси сърцето. П. Тодоров, И I, 42. Той [архитектът] видимо се преобрази, цял облъчен от нейната усмивка. Мълния ме прекоси от глава до пети и ме тласна извътре към тая непредвидена стъпка. Бл. Димитрова, ПКС, 74-75. // Стесн. Удрям силно и обикн. събарям някого, нещо. Какво може да стори най-техничното и бързо крило например срещу един непохватен защитник, който обаче не се колебае да прекоси през краката насрещния нападател или да го задържи с ръце. ВН, 1960, бр. 2658, 3.
2. Окосявам. "Ой ливадо, зелена ливадо, / що си рано, рано повехнала? / Дали та е коса прекосила, / ели та е мома прегазила?" Нар. пес., СбВСтТ, 328. И ни [майка ти] изкриво изгледа. / Дали ви ниви преорах, / или ливаде прекосих. Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.
3. За болест, умора и под. — поразявам, повалям, подкосявам някого (Н. Геров, РБЯ IV). прекосявам се, прекося се страд.
ПРЕКОСЯ̀ВАМ СЕ несв.; прекося̀ се св., непрех. Диал. За нозе, крака — подкосявам
се, скосявам се. Грозйо се поуплаши и лицето му досущ почерня — въглен жив! А когато се наведе да го тършува, нозете му се прекосиха, момъкът отскочи настрани. А. Страшимиров, ЕД, 106. — Исках да дойда у вас да ти кажа — снощи получих писмо. Пък ми се прекосиха краката, не мога до портата да излеза. А. Каменова, ХГ, 239.