ПРЕКРАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕКРА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който е много красив, отличава се с необикновена, силно привлекателна външност, красота и обикн. буди възхищение; прелестен, пленителен, чудесен, възхитителен. Една прекрасна девойка погледна от прозореца срещу нощния вятър и спусна надолу златистите си коси. Н. Милев, МХ (превод) [еа]. Сред зелени, кичести дървета на брега на едно прекрасно синьо езеро се издигаше старинен бял палат от мрамор. Св. Минков, СЦ (превод), 75. От тоя връх се виждаше на юг една прекрасна зелена долина. Ив. Вазов, Съч. XXIII 181. — Стар, виенски часовник, истинска антика — каза той .. Прекрасна вещ, с мъка се разделям от нея. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. И мурите в буря / илинденски приказки пеят, / над Охрид лазура е / толкоз просторен и син. / .. / Моя страна! Моя прекрасна страна! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79. О, нежни, хубави хризантеми, прекрасни рожби на зрялата есен. Елин Пелин, Съч. V, 34. Прекрасна пеперуда. Прекрасна природа. Прекрасен парк. Прекрасен букет. Прекрасна рокля. Прекрасни очи. Прекрасни платове.
2. Който се отличава с много положителни, добри вътрешни качества, достойнства и способности, или с висока нравственост и морал; великолепен, чудесен. Тя не помнеше баща си .. Знаеше от майка си, че е бил умен, прекрасен човек. М. Грубешлиева, ПП, 148. Радостта и благоговението на всички минаваше и у него. "Славен народ! Прекрасен народ!" — мислеше си Гороломов. Й. Йовков, ПГ, 153-154. Съвсем се стъмни. На Росинка се стори, че те навлизат в гората все по-дълбоко .. "Какви прекрасни и смели младежи! — помисли си със смесено чувство на възхищение и завист. — Но нали са мъже! А аз все пак съм жена." Д. Ангелов, ЖС, 209. // Който е много добър в своите изяви, работа, дейност, професия; идеален, отличен. Той каза, че онова място, около островчето, било много дълбоко, опасно .. Добър момък е, повярвай ми. И прекрасен плувец. Сл. Македонски, ЕЗС, 173. Прекрасен лекар. Прекрасен специалист. Прекрасен пианист. Прекрасен треньор.
3. За предмет или явление — който има много ценни, положителни качества, свойства; превъзходен, чудесен, отличен. От една страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита. Елин Пелин, Съч. IV, 30. Познавам такъв човек .. Настани стария си вуйчо в прекрасна гарсониера. Й. Попов, БНО, 88. Това време тук се нарича: "заник слънце", прекрасен български термин. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. При необикновенния си ум, той получил прекрасно образование. Н. Михайловски, РВИ (превод), 121. Аз стрелях, убивах, горях в тоя век — да бъде живота прекрасен! Мл. Исаев, ПЗВ, 29. // Който напълно, изцяло отговаря на установени в някакво място, време, общество изисквания, представи за най-добра същност, качество на нещо; отличен. Тези статии .., написани искрено и проникновено, на прекрасен език, .. разкриват пред нас образа на един голям идеалист. Ив. Богданов, СП, 92. Прекрасен стил. Прекрасно здраве. // За метеорологично време — който е обикн. слънчев, ясен, топъл, без вятър и дъжд. Времето таз заран е прекрасно. Ив. Вазов, ПЕМ, 43. Миналата събота, ако си спомняте, утринта валя проливен дъжд, на обяд времето се изясни и до вечерта имахме един прекрасен ден. Г. Райчев, Избр. съч. II, 19. Прекрасната майска вечер беше необикновено тиха, светла и звездна. Ив. Вазов, Съч. IX, 144. Денят беше прекрасен, небето беше ясно. Псих. 1861, 10.
4. За произведение на изкуството и литературата — който има висока художествена стойност и предизвиква естетическа наслада. Поетите .. съчиняваха прекрасни стихове за крилатия певец, който живееше в гората, на брега на синьото море. Св. Минков, СЦ (превод), 4. Новата манастирска църква е прекрасно произведение на строителното ни изкуство от първата половина на миналия век. Ст. Михайлов, БС, 220. И за нас всеки воин поет е! / .. А в кръвта на другарите — светла, / най-прекрасна поема блести! В. Георгиев, ПП, 26. От всички чудновати / артистични номера / най-прекрасен номер беше / чудна танцова игра. Ив. Радоев, КХЛ, 6. Прекрасна книга. Прекрасен филм. Прекрасни портрети.
5. Който е извършен по най-добър начин, с голямо умение, майсторство и буди възхищение. — Господине, вие виждате хубаво, че ръкопляскат на артиста за прекрасното изпълнение на ролята си. Ив. Вазов, Съч. X, 109. Той обмисляше своя ход, аз пък се мъчех да го отгатна. Бе прекрасна игра .. Ненадейно противниковият пул изчезва под дъската. Ал. Бакрачева, ЖБП (превод) [еа].
6. Който поражда, създава радост, удоволствие, одобрение, породен е от нещо хубаво, добро. — Кой ден от живота си би искала да преживееш отново? — Сватбата с Дей‑
вид. Беше прекрасно, неповторимо изживяване. П, 2003, бр. 18 [еа]. — Основното нещо, което усещам, е чувството за свобода. Това е прекрасно усещане — да се чувстваш свободен. И най-после да можеш да говориш каквото ти дойде на ума, без задръжки, без съобразяване. Н 55, 2007, бр. 9 [еа]. Прекрасно настроение. Прекрасни впечатления.
7. Като същ. прекрасното ср. Филос. Изк. Основна естетическа категория, която наред с категорията на красивото, характеризира явления, качества, прояви, притежаващи висша естетическа и нравствена ценност (доближаваща идеала), свързана със съвършенството по форма, съдържание или цел. Противоп. грозното. Поезията има висше предназначение и вечна ценност. Тя внедрява у людете чувство към прекрасното и ги прави по-добри. Сл. Боянов, СК, 195. И си спомних думите на големия пътник през света Константин Паустовски, че всяко пътешествие е проникновение в областта на значителното и прекрасното. С. Северняк, ИРЕ, 137. Защото цялото творчество на Бешков е смъртна присъда над грозотата. Страстна защита на прекрасното. Ал. Гетман и др., СБ, 299. Очите търсят светлина, зрак им трябва, за да отделят уродливото от прекрасното, а на душата ѝ трябва само истината. М. Смилова, ДСВ, 235.
◊ <В> един прекрасен ден. Ирон. При разказ за нещо, обикн. неприятно или лошо, което се е случило неочаквано, изненадващо — веднъж, някога, един ден. Всичко вървеше добре .., но един прекрасен ден банковият директор извика по телефона своя инспектор и направо го изруга: — Какво е туй от тебе, Мечкарски? Ст. Марков, ДБ, 268. Той и в живота е храбър офицер, — и со всичката си сиромашия един прекрасен ден се оженва! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. Интригите на нашите врагове достигнаха целта си, и, в един прекрасен ден, ние се намерихме изпъдени на улицата. НБ, 1876, бр. 2, 7. Прекрасният пол. Остар. Жените; женският пол, нежният пол. Защитниците на женската еманципация доказват .., че присъствието на прекрасният пол на человеческият род е разбивало крепости и ръководило гении в много смели предприятия. З. Стоянов, ЗБВ III, 191. Поместяваме .. членове, които мислим за полезни на българския прекрасен пол. Ч, 1871, кн. 20, 629.