ПРЕКРЪСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРЪ̀СТВАМ¹, ‑аш, несв.; прекръ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. За християните — правя кръстен знак, кръст¹ с дясната ръка срещу някого или в посока към някого или към нещо, обикн. като благословия, молитва и под.; кръстя³. Татко се доближи до мене. Сутрин, когато се събуждах, той ме прекръстваше с ръка. Л. Михайлова, Ж, 170. След един месец повикаха Ханко във войската .. Изпратиха го весело, накичиха го с цветя, попът плисна подире му чаша вино и го прекръсти. А. Гуляшки, ЗВ, 13. Калугерът дигна епатрихиля над главата му, нетърпеливо изчете молитвата за здраве, прекръсти болното дете, па закри книгата. Ив. Вазов, Съч. XI, 10. Когато на края прекръстих софрата, Манол събра трохите от кърпата, та ги хвърли в огъня. А. Дончев, ВР, 56. Взела майката в ръцете топлия хляб, прекръстила го, разчупила го на три. П. Йорданова, СЕ, 40. прекръствам се, прекръстя се страд.

ПРЕКРЪ̀СТВАМ СЕ несв.; прекръ̀стя се св., непрех. За християните — правя кръстен знак с дясната ръка върху себе си или към себе си при молитва, пред икона или при църковен ритуал и под. Аз сама отивам при него [попа], прекръствам се, целувам му ръка. Н. Каралиева, ЯЧ, 12. Те запалваха свещи с треперещи ръце и .. се прекръстваха пред старите, тъмни икони и се покланяха ниско. Й. Йовков, Разк. II, 127. От върха се понесе тихо черковният глас на дървеното клепало .. — Прекръсти се, чедо! Монката откопчи ръка от шията на дяда си, па и двамата дълго се кръстиха. Елин Пелин, Съч. II, 35. Догана вдигна ръка да се прекръсти, но ръката му се отпусна надолу като подсечена. Нямаше сили да направи божия кръст. И. Петров, МВ, 104. Кой мине да си ся прекръсти, / да ся моли на свети Никола, / та повече на свети Илия. СбБрМ, 1942, 62.

◊ Да се прекръстиш с лявата ръка; да се прекръсти човек с лява<та> ръка; с лявата ли да се прекръстя, с дясната ли. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно. И току избухна [старата Глаушева] с голямо огорчение, взе да се кръсти едно след друго: — Господи, боже мой, Богородичке, майчице... Да се прекръсти човек с лева ръка! .. Що става с вас, вие загубихте веке и срам, и чест. Д. Талев, ПК, 255. Намерил съм <празна> църква да се прекръстя. Разг. Ирон.; Нашъл съм църква да се прекръстя. Диал. Потърсил съм помощ от някого, който е неподходящ или на когото не може да се разчита. — Чухте ли?... Жанката ходил у Вълкови... Искал да го подкупи... — Мръс-ник! Той си мисли, че това е продажен земеделски съветник през сговористкото време — да му купи две скумрии и готово!... Не е нашъл църква да се прекръсти. Г. Караславов, СИ, 222.

ПРЕКРЪ̀СТВАМ², ‑аш, несв.; прекръ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Кръщавам отново, давам ново име, наименование на някого или на нещо; преименувам, прекръщавам. Две села имаха да гонят днес .. и двете чисто български, ако и да бяха с турски имена .. — Чувам, че щели да ги прекръстват .. — Щели да им турят български имена. Й. Йовков, ПГ, 50. Селяните казват Чупетлово, държат на това име .. Околийският началник .. предписал на общинарите да прекръстят селото. П. Делирадев, В, 324-325. — Довечера, осем часа, пред кино "Роял". "Република" де, както са го прекръстили. Б. Болгар, Б, 141. — Казвам се Бенко. Но бай Михал ме прекръсти на Бени. По-добре звучало според него. Ал. Бабек, МЕ, 101. прекръствам се, прекръстя се страд.

ПРЕКРЪ̀СТВАМ СЕ несв.; прекръ̀стя се св., непрех. Сменям името си, приемам ново лично, бащино, фамилно име или прякор; преименувам се, прекръщавам се. Ексцентричен е бил той през целия си живот, от деня, когато се прекръсти от Великов на Великсин, дори до завещанието си. Ив. Вазов, Съч. XI, 107. Тя откак служи в града се прекръсти Райна! Ив. Вазов, Съч. XIII, 15.