ПРЕКРЪСТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРЪ̀СТВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прекръствам и от прекръствам се. — Къде живея аз, господин подофицер .. Има там един бонбон... не знам дали ме разбираш — ммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти. П. Вежинов, ВР, 69.

ПРЕКРЪ̀СТВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прекръствам и от прекръствам се; преименуване. В 1934 година става прекръстването на Ески Джумая с българското име Търговище. Пог., 1970, бр. 7, 4.