ПРЕКРЪСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРЪ̀СТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от прекръстя като прил. Само в съчет.: С прекръстени ръце (стоя, седя). Остар. 1. Нищо не правя, не върша, нищо не работя; бездействам. 2. Нищо не предприемам да променя нещо, да противодействам на нещо или да се противопоставя на някого или нещо. Усещаше ся сякаш, че неговата съдба била само да слуша заповедите на светите владици и с прекръстени ръце пред тях да пее: "Святий Боже". А. Цанов, Напр., 1873, кн. 2, 37. Като дойде отсъдния час, българите ще седят с прекръстени ръце, и равнодушно ще го гледат. ДЗ, 1868, бр. 11, 42.