ПРЕКРЪСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРЪ̀СТЯМ¹, ‑яш, несв.; прекръ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑и их, св., прех. Остар. Прекръствам¹. Баба Кита. (Сяда, полага ситото на земя .., след което прекръстя ситото и почва да чете нещо.)Ц. Церковски, ТЗ, 76. прекръстям се, прекръстя се страд.

ПРЕКРЪ̀СТЯМ СЕ несв.; прекръ̀стя се св., непрех. Остар. Прекръствам се. Найда върви след майка си, прекръстя се и запалва свещ до иконата. А. Каменова, ХГ, 110. Като чуеха за някого, че го убили, само се прекръстяха и "Бог да прости" му беше всичкото окайване. Ц. Гинчев, ГК, 352. Нетърпеливите представители .. бяха са разшавали около бистрата рекичка, на която са мияха, след като са прекръстяха по няколко пъти обърнати към изток. З. Стоянов, ЗБВ I, 414.

ПРЕКРЪ̀СТЯМ², ‑яш, несв.; прекръ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Прекръствам², прекръщавам. прекръстям се, прекръстя се страд.

ПРЕКРЪ̀СТЯМ СЕ несв.; прекръ̀стя се св., непрех. Прекръствам се, преименувам се, прекръщавам се.