ПРЕКУПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКУ̀ПНИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Прекупвач; прекупчик, прекупчия. Съборът бе в пълния си разгар .. А между това, финансови агенти, акцизни стражари, прекупници на общински берии шареха из множеството и дърпаха продавачите. Н. Попфилипов, РЛ, 143-144. Продават са дунки [дюли] и наръмзи [наранджи] / не излезна никой да ги купи, / но излезна Йована прекупнико, / та прекупи дунки и наръмзи, / да ги прати Гергани на седенкя. Нар. пес., СбНУ XXV, 11.