ПРЕКУПЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКУ̀ПЧИК, мн. ‑ци, м. Разг. Прекупвач. Бащата .. в миналото си беше търговец и прекупчик на добитък за клане. Д. Калфов, Избр. разк., 379. Цялата дейност на неграмотните еснафи се градеше върху доверието. Дори търговията на града с прекупчици от далечни земи се вършеше на доверие. А. Христофоров, А, 215.