ПРЕКЪРШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЪ̀РШВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прекършвам и от прекършвам се. Напредвахме бавно сред високите стъбла. Шум от прекършване на бамбуково стъбло наруши тишината. Слонът беше точно пред нас. Св. Стефанова и др., СК (превод) [еа]. Ние можем да си представим какво означава .. за един .. генерал .. изведнъж да се намери в затвора с тежки обвинения .. Това прекършване на амбициите, това унизяване .. не може да не се отрази дълбоко върху съзнанието на зрелия .. мъж. Е. Каранфилов, Б III, 44.