ПРЕКЪСВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЪСВА̀Ч м. Електр. Техн. Механизъм в електрическа инсталация, който включва и изключва ток с голяма мощност или високо напрежение; шалтер. Товарните асансьори не са обезопасени, липсват етажни врати и автоматични прекъсвачи. ВН, 1960, бр. 2681, 4. Поради малкото съпротивление на бобината, жичката "предпазител" изгаря. За намагнитване на друго парче трябва да се изключи прекъсвачът и да се постави нова жичка. К, 1963, кн. 1, 46. Веригата се затваря или прекъсва с помощта на прекъсвач. Физ. VII кл, 1982, 36. Лостов прекъсвач. Ръчен прекъсвач. Маслен прекъсвач. Магнитен прекъсвач. Главен прекъсвач. Прекъсвач разпределител.