ПРЕКЪСНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕКЪ̀СНАТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от прекъснат. Дебатът за постмодернизма продължи да се води с характерните .. скритост, прекъснатост и непоследователност чрез инцидентни публикации и реплики. Пл. Дойнов, ЛВМ [еа]. В Средна Западна България практически нямало турци по селата. Българската жителска маса била разположена без прекъснатост, компактно и имало стара уседналост. Хр. Гандев, БНПВ [еа].
2. Филос. Категория във философията, която характеризира материята и нейното развитие чрез делимост на строежа или структурата на обектите, неравномерност, скокове; дискретност2. Идеята за атомизация, скокове, прекъснатост дълбоко е проникнала в съвременната наука. Ив. Въжарова, ИТ (превод), 192. Християнството никога не изоставило надеждата да сведе този свят на егоистична прекъснатост до царството на непрекъснатостта, обгръщано от любовта. ДП, 2002, кн. 49 [еа].