ПРЕЛАМУТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЛАМУ̀ТЪР, мн. (рядко), ‑три, м. Остар. Книж. Седеф. ^● Обр. Упоителен въздух! И в бяло-седефното утро / една млечна звезда се стопява в небето, / а безкраен там, като копнеж на сърцето, / океанът се носи с вълни перламутър. Ем. Попдимитров, К, 68.

— От нем. Perlmutter през рус. перламутр. — С. С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (остар.) форма: перлму̀тер.