ПРЕЛЕЖА̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от прележавам и от прележавам се. Особено строго се е спазвал хайдушкият закон, въоръженият четник никога да не прележава с жена. Смятало се е това "прележаване" за най-голямо омерзение на оръжието и на хайдушката чест. Н. Хайтов, КПВ [еа].