ПРЕЛЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЛЕЗ м. 1. Спец. Специално място, обикн. с бариера, където е осигурено безопасно преминаване на превозни средства и пешеходци през железопътна линия. От неговия прозорец се откриваше целият фабричен двор, чак до прелеза на железопътната линия. Г. Мишев, ЕП, 73. Макар да познаваше тия места от детинство, Камен едва не се удари в бариерата на прелеза. В. Андреев, ПР, 123. Преминаването на ж. п. прелезите изисква особено съсредоточаване и предпазливост. Гр. Тимчев и др. УВА, 259.

2. Диал. Пролука, процеп в ограда, стена и под., през които може да се мине. Лъжливия мина през прелеза на градината, кучето го усети и скочи да го лае. И. Петров, ЛСГ, 34. Вечеряле, полегале [младите] / върли псета нахраниле, / прелезите заградиле. Нар. пес., СбВСтТ, 1018. Заяко свиваше цигара от вестник на прелеза на оградата. Й. Радичков, СР, 88. Влачеха се по съдилищата наследниците на бащиния имот .. С тръни задръстваха прелезите, които свързваха братските дворове. А. Каралийчев, С, 96. Провря се безшумно през градската стена край морския бряг, където никой не пазеше и където имаше тесен прелез. Г. Караславов, Избр. съч. V, 290.