ПРЕЛЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЛЕСТ¹, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Много голяма, изключителна красота, хубост, която прави силно впечатление и предизвиква възхищение, възторг; красота, привлекателност, очарование. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна. Ем. Станев, ГЧ, 8. Бенко стоеше тъй захласнат от омайната прелест на изгрева, като че ли ей сега щеше да подскочи, да разпери ръце, да хвръкне. Ал. Бабек, МЕ, 34. Там есенните дни дават особена прелест на пейзажа: открити и чисти полета, само жълти стърнища. Й. Йовков, Разк. III, 146. Под плетените си гривни на ръцете и в бухналата си черна коса беше натъкнала червени и бели цветенца .. Всички тия украшения придаваха на девойката дива прелест. М. Марчевски, ОТ, 51. Мила Родино, / ти си земен рай, / твойта хубост, твойта прелест, / ах, те нямат край. Цв. Радославов, ГСП [еа].

2. Обикн. мн. Красиви места, природни забележителности, изгледи и под. в природата или отразени визуално в картина, кино, фотография, които носят естетическа наслада при гледане; хубости, красоти. — Честити сте ви, че можете да живеете по-близо до природата и да се радвате спокойно на нейните божествени прелести. Ив. Вазов, Съч. XXII, 93. Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа и ти ще се влюбиш в тази природа. А. Константинов, Съч. I, 98. Това описание на София .. е написано от неприятел, който не е имал интерес да преувеличава прелестите на града. Ст. Михайлов, БС, 173. И тук, разбира се, има прелести. Монте Карло през лятото е вълшебен, жасминът ухае по алеите на крайморската градина. П. Незнакомов, ЖВ, 34.

3. Обикн. само мн. Ирон. Разг. Нещо, което е лошо, грозно, неприятно за гледане, предизвиква отвращение, недоумение, резервираност или под. Войната ни запозна със своите прелести: куршум, холера, въшки. Л. Стоянов, Х, 108. Може тази кухня [английската] да е най-рационалната.., но избави, Боже, от тези грамадни парцали кърваво .. безсолно месо .. И едновременно с тези прелести ти подават кафе с мляко или чай. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.5, 75. Стаята беше голяма .. Беше украсена с очарователни моряшки предмети: .. компас .., антична амфора, фенер от фрегата и прочие прелести. Сл. Чернишев, ЛО, 34.

4. Само мн. Интимните и предизвикателни части на тялото на жена, с които тя прави впечатление и прелъстява. От деколтето на пенюара ѝ [на Гена] се подаваха в красиви очертания прелести, на които всяка жена би завидяла. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 19.138. Аница вървеше така, че всички прелести, с които Бог я бе надарил .. се полюляваха като плодове на фиданка. И. Петров, ОЗ, 81. Възрастните глави на семейства започнаха да се мъкнат всяка вечер в ресторантите и да смучат ракия без мезе, впили влажни погледи в щедро разкритите прелести на хубавиците. Т. Данаилов, РВ, 10-11. Тия млади и развратни рицаре .., проповядат еманципация на жените, за да са наслаждават от техните прелести. Знан., 1875, бр. 18, 284.

5. Само ед. Във възклицателни изречения или самост. — за изразяване на възхищение, възторг и удоволствие при гледане или възприемане на нещо красиво; красота. Гората повяхна, нашари се: жълто, мораво, червено, зелено. Че коя ли багра липсваше там?

Прелест! Огън и злато! П. Бобев, ГЮМ, 34. — Прелест, Боже мой! — викаше Милка като миришеше благовонните цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 80. Жените, които разглеждаха предметите, хвърляха под вежди погледи към нея [продавачката]. — Колко е хубава, гледай, гледай! Просто прелест! М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.

ПРЀЛЕСТ², ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Остар. Книж. Измама, лъжа; лест, лъст. Най-сетне Пероз, като гледал, че уните [хуните] ся били храбро и не щял да може да ги надвие със сила, помислил да свърши войната с прелест. Г. Кръстевич, ИБ I, 422. Трифон, питател на царя Сирийскаго, стори сражение содружно Йонатана, доведе го сос прелест в Птолемайда, и тамо го уби. А. Никопит, УД (превод), 245. Наближава времето на просвещението, на истинното учение, на освобождението от злините, от обидата, от грабителството и прелестта. БК, 1859, кн. 2, 199. 611. Сладостите, които получаваш на тоя свят, не са друго, освен обмани [прелести]. А. Гранитски, ПРСФ (превод), 72.

— Друга (остар.) форма: прѐлъст.