ДЕРЀ

ДЕРЀ, мн. ‑та, ср. Дълбок дол, обикновено със стръмни брегове. Постепенно падината се превърна в тясно и стръмно дере, затворено от отвесни, непристъпни скали. Д. Ангелов, ЖС, 391. Това село цяло е в дере, защото хората не посмели да откраднат от орната земя за къщите си, та ги построили на гол камък. А. Дончев, ВР, 52. Капчуците пяха ден и нощ, деретата се изпълниха с мътна вода, клокочиха цяла седмица, дорде оттекоха надолу към равнината. Кр. Григоров, ОНУ, 147. А реката бяга, / шуми из дерето / и едно си мисли: / "Морето, морето!..." Елин Пелин, ПБ, 117.

Докарвам / докарам (донасям / донеса, събирам / събера, довеждам / доведа) от девет дерета вода. Обикн. в св. вид. Разг. Привеждам много и най-разнообразни доводи, правя всичко възможно, обикн. за да докажа нещо. Ние от девет дерета вода докарваме, за да докажем, че обективните условия ни пречат. А. Гуляшки, Л, 491. Той ще ти събере вода от девет дерета, за да докаже, че е прав и невинен! ВН, 1960, бр. 2616, 4. Сякаш мътно дере го е влачило. Разг. Изглежда много зле. — Какво става с тебе, човече — .. — Сякаш мътно дере те е влачило. Да не си болен? М. Марчевски, П, 206.

— Тур. dere 'рекичка, поток, дере'.

Списък на думите по буква