АГОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ГОВ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на ага1; аговски. Притърча се Кузо с поклон, / и смирено той попита / за агово здраве. Ив. Вазов, Съч. IV, 89. Стояна беда бедиле / .. / за ена овца ялова, / ялова овца — агова, / та го в темница метная. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69. Агова жена. Агови двори.

2. Като същ. Обикн. членувано аговия, аговата, аговото, мн. аговите. Интимно обръщение на ага към по-млад човек или към негов близък. Ти, аговото, не крий лице от мене. Ст. Младенов, БТР I, 58.

А̀ГОВ², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е на аго; батев, батков. Агова къща.