АЛБАНЀЗИН, мн. албанѐзи, м. Остар. Албанец. Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования. ДЗ, 1868, бр. 8, 32.
— От фр. Albanais.