БЕЗИМОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗИМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Който няма, не притежава недвижим имот, обикн. земя. Излишъкът земя от кулаците и чифликчиите се вземаше, за да се разпредели между безимотните и малоимотни селяни. Ем. Манов, ДСР, 321. Изселиха се цели околии турци и изпразнените земи се заеха от безимотни наши колибари. А. Страшимиров, ЕД, 6.

2. Като същ. безимотният м., безимотната ж., безимотни<те> мн. Лице, което няма, не притежава имот, земя. Жена си започна да гледа накриво, като враг. Ако не беше се оженил за нея, безимотната, той Демир, и досега щеше да се емчи по ведровските улици като свободен, безгрижен млад човек. А. Гуляшки, МТС, 181. — Щом се възстановява конституцията, защо трябва да се изменя тя "относно народното представителствои. Някои шушукаха, че с това щели да бъдат лишени от право на гласуване всички малоимотни и безимотни. В. Геновска, СГ, 211.