БИСТРО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍСТРО нареч. Ясно, светло, бодро. Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. По белезникавото му лице се стичаха кални потни капчици.. Само сините му очи се усмихваха бистро и чисто, като че грееха. Цв. Ангелов, ЧД, 20.

БИСТРО̀, мн. -а̀, ср. Малък ресторант или закусвалня (първоначално във Франция). Привличат ги [туристите] не само цветните полета, но и самото градче с неговата старинна архитектура, с малките бистра и ресторантчета, предлагащи ястия от френския Юг. СТ, 1999, бр. 24, 11. Седнахме на "Плас Пигал" в едно бистро. ВЖ, 1999, бр. 47, 5.

— От рус. быстро ’бързо’ през фр. bistro.