ВАЛЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЛЀЖ м. Спец. 1. Атмосферна влага, която пада на земната повърхност във вид на капки, снежинки или ледени зърна. Атмосферни валежи или просто валежи се наричат падащите от облаците частици вода в течно или твърдо състояние. П. Марков, А (превод), 56. Ледът в Антарктида се е образувал от падналите валежи. А, К (прилож.), 1963, кн. 7, 18. Сутрин селото се пробуждаше рано — обилно окъпано в роса от скорошните валежи. И. Волен, МДС, 7. Валеж от дъжд. Валеж от сняг. Слаби валежи. Умерени валежи.

2. Количеството дъжд или сняг, паднали за определен период от време върху площ от 1 кв. м. Сега единствените му научни занимания бяха .. да измерва валежите, да отбелязва температурата. Гр. Угаров, ПСЗ, 600. Годишен валеж. Седмичен валеж.