ВИСОКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСО̀КО нареч. 1. На значителна височина, на голямо разстояние от земната повърхност. Противоп. ниско. Високо в ясното небе се издигна тъмният масив на планината. Й. Йовков, Разк. II, 66. Те [Перун и Магдалина] излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по-високо. Елин Пелин, Съч. I, 109. Високо над него [човека] се издига тъмният свод на едно странно небе. Св. Минков, ДА, 30. Слънцето се е дигнало високо и ни удря право в лицата. Л. Стоянов, Х, 34. Път царствен царствено поел, / високо плува горд орел. Д. Дебелянов, С 1946, 43. Който високо хвърчи, ниско пада. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 134. ● Удвоено високо-високо. За усилване. В бистрото небе над клисурата тържествено кръжеше орел. Той бавно се плъзна надолу,.. и пак .. се издигаше високо-високо на запад, сякаш искаше да догони слънцето. Х. Русев, ПЗ, 7. // На голямо разстояние от нещо в посока отдолу нагоре. Противоп. ниско. В сянката изпъкна една мъжка фигура по бели ръкави,.., спря се срещу тяхната къща и се изправи високо над ниския зид. Елин Пелин, Съч. III, 106. Тоя мост, дървен, на четири каменни подпорки, висеше високо над реката. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Росинка беше затворена сама в килията за осъдените на смърт.. През едно малко правоъгълно про‑

зорче, високо под тавана на килията, проникваше слаба дневна светлина. Д. Ангелов, ЖС, 319.

2. Обикн. в съчет. с думи, които означават измерение — на определено разстояние от земната повърхност или от нещо в посока отдолу нагоре. Дъждът продължаваше да вали ситен, но гъст,.. Той падаше над главите ни от десетина метра високо, безшумно, мокреше, квасеше, без почивка, без милост. Ив. Вазов, Съч. XV, 142. Гласът му беше съвсем спокоен, спокойно беше и гладкото му лице с бяла брада, подстригана един пръст високо. А. Дончев, ВР, 31. От две страни въз стените имаше на лакет високо турени дъски. Св. Миларов, СЦТ, 10.

3. Над обикновеното равнище, над някаква граница в посока отдолу нагоре. Противоп. ниско. Той час по час се кланяше и високо дигаше бомбето си. Й. Йовков, Разк. I, 170. Тревата растеше високо и мокреше не само копитата на коня, но и моите стъпала в стремената. А. Дончев, ВР, 136. Гърдите ѝ се надигаха високо от вълнение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Отзад косата ѝ [на Милена] беше подстригана високо и всеки би я взел за момче, ако не бяха нежните женствени черти на лицето ѝ и тънкият ѝ звънлив глас. К. Калчев, ЖП, 43. Високо извитите вежди и тъмните кръгове около очите издаваха живота на едно сърце, което постоянно бие и е вечно топло. Д. Немиров, Б, 40. // За положение на главата или на горната част на тялото — изправено, повдигнато нагоре. Противоп. ниско. "Славна мома!" — мислеше Стамен, като я изпращаше с очи през вратата и гледаше широките ѝ рамене, високо вдигнатата ѝ глава и твърдата ѝ мъжка стъпка. Ем. Коралов, ДП, 134.

4. При гл. като казвам, говоря и под. С висок, силен глас; силно, ясно. Противоп. ниско. Тя говореше високо и се смееше със звънлив глас като мома. Елин Пелин, Съч. III, 13. Шибил пуща търговците да си вървят, изпраща ги до нейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. Чудно високо издигаше гласът си певецът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44. Готвеха се да го [момчето] съдят. А изправят ли го пред съда, свършено е с него.. Жената проплака високо. Д. Ангелов, ЖС, 58.

5. Прен. В голяма степен, твърде много, извънредно много. Аз виждам пред себе си господин Крушкова, чиято интелигентност, честност и кавалерски характер всички високо ценим. Ив. Вазов, Съч. X, 78. Тяхното свято дело [на родолюбивите българки] ще хване голямо място сега и високо ще да се оцени от потомството. НБ, 1876, бр. 11, 44.

6. Прен. На голямо обществено положение, на голям пост. Противоп. ниско. Семейство Василеви владееше обширни земеделски имоти още преди Освобождението. Произхождаха от селски чорбаджии, издигнали се високо през турско време. П. Спасов, ХлХ, 45. Знаменитият революционер и памфлетист разви тая си дарба до крайност, когато събитията го издигнаха високо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 218.

7. Остар. На висок стил, с тържественост, риторичност. — Трябва много учен човек да е тоя г. Оджаков — говори един от "заслуживающата уважение" публика. — Много високо и учено говори — казва други. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 15.

◊ Бог (господ) високо, цар далеко. Разг. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което не може да му се помогне. Държа високо знамето на нещо. Книж. Действам неотклонно, ратувам за осъществяването на нещо, боря се в името на нещо. В широката област на политиката и политическите борби .. нашият вестник ще държи високо и непоколебимо свещеното знаме на народната свобода. Г. Кирков, Избр. пр I, 46. Държа главата си високо. Разг. 1. Горд съм, имам достойнство. 2. Отнасям се надменно, високомерно; надувам се. Фука се, държи главата си високо и на какво отгоре, като обективно с нищо не превъзхожда никого от нас. Издигам/издигна <високо> знамето на нещо. Книж. Повеждам борба в името на нещо. Летя (целя се) високо. Разг. Възприемам нереално действителността и надценявам възможностите си за изява. Високо лети наш Иван, от работилницата си фирма иска да направи. Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безнадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква помощ, подкрепа. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата .. — Нагоре високо, надолу дълбоко... Като дойде човек до там... Какво друго да правя. Д. Талев, И, 9. Не ще (няма да) литна по-високо от боя си. Диал. Не мога да направя нещо повече от възможностите си. Влиза Авджиев и пристъпва важно към Гърджала: Авджиев: Другарю председател.. Стойчо Марков.. Гърджала: Стига си се дул като пуяк. Прибери си опашката. Няма да литнеш по-високо от боя си. Най-много да се пукнеш. Н. Каралиева, СМ, 56. Стоя високо в очите на някого. Разг. Ценѐн съм много от някого, мнението му за мен е много хубаво. Целя се високо. Разг.; Меря високо. Диал. Имам голямо мнение за себе си, държа се надменно, високомерно; надувам се. С носа си круши брули (погов.) — за който мери високо. П. Р. Славейков, БП II, 140.

ВИСОКО- I. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни и наречия, със значение: 1. Много, в много голяма степен или в голям брой, в голямо количество. Противоп. ниско-, напр.: високовъзпитателен, високовъзпитателно, високо‑

дебитен, високодемократичен, високоеластичен, високоинтелектуален, високоинтензивен, високоморален, високонадарен, високоталантлив, високохранителен, високооборотен, високобелтъчен и др.

2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. Противоп. ниско-, напр.: високостъблен, високостволест, високочел и др.

3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. Противоп. ниско-, напр.: високопланински и др.

4. Който заема значително служебно или обществено положение. Противоп. ниско-, напр.: високостоящ, високопоставен и др.

II. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопревъзходителство и др.